БОНИНСКАТА ПЕЩЕРА
„Бонинската” (Попската) пещера.
Местонахождение и достъп:
Пещерата се намира на 2.5 км югоизточно от село Крушуна (Крушунските водопади), Ловешка област. Надморската височина на входа е 254 м. в Ю склон на Сливов дол, в периферия на Деветашкото плато, Среден Предбалкан.
История на проучването:
До 1972 г. е бил проучен само участъка до реката от Иван Личков. В периода 1974-75 пещерняците от клуб”Студенец” при тур. д-во “К.долина”, Плевен проучват и картират 2753 м., през 1978 по време на международната пещерна експедиция „Дружба’88” се картират 133 м. след полусифона по течението на реката. В периода 1985-87 пещерняците леководолази от плевенския клуб „Студенец” преминават четири сифона по течението на реката и изследват последващата галерия и картират още 461 м. и общата дължината на пещерата нараства на 4015 м. След 1990 г. същия екип преминава сифона с/у течението и проучва 515 м. С новите части пещерата достига сегашната си дължина – 4530 м..- 7-ма по дължина в България
Описание на пещерата:
Образувана е в долнокредни варовици – Деветашка варовита свита с аптска възраст от едноименния моноклинален хорст. Н.В. на входа 254 м.
Пещерата е двуетажна. Входа е с размери 7.5 х 3.8 м. Първия етаж е хоризонтална галерия с обща дължина 280 м. През летния сезон обикновено тя е суха, подът е глинест, на някои места покрит с чакъл и гравитачен материал, почти без образувания. В тази част скалите са силно корозирани и еродирани. Следват две зали една след друга. Сухи и пода им е покрит с глина. На около 25 м. от тях езеро с размери 15 м. дължина, 10 ширина и максимална дълбочина 4 м. То се преминава с лодка.
Забележка: Има години през които галерията е изпълнена с вода почти до входа.
На срещуположната страна на езерото има праг с височина 8 м. Когато е сух изкачването не е трудно. По-удобно е за него да се предвиди стълба -10 м. или въже около 15м. След изкачването на отвеса се попада в малка заличка с красиви но сухи синтрови езера с дълбочина 40 см. Красиви вкаменени водопади допълват интериора. Тука е едно от красивите места в тази пещера. След 30-40 м. се излиза на подземната река, от тук проникването става с лодки. В дясно по течението на реката след около 350 м. се достига до сифон. Сифона и следващите три са преминати през месеците юли, август 1985 г. от Илко Гунов, Милен Димитров, Валентин Чапанов и Александър Михов леководолази от пещерния клуб към Кайлъшка долина гр. Плевен. Първия сифон по доказания чрез оцветяване воден път към пещерата Водопадае дълъг 5.5 м и широк 3.6 м. Излиза се в малка куполо видна заличка с въздушно пространство 1.6м. След нея започва нов сифон с дължина 6м, излиза се в зала със синтрова преграда по средата и височина 30 см. Навлиза се в нов сифон с дължина 30 м., който представлява канал с дълбочина 8-9 м. От него се излиза в голяма просторна зала със серия от красивисинтрови прагове, някои от които са отворени отдолу, а през другите водата тече. По тавана има много красиви образувания целите покрити с калцитникристали, които при духане летят като скреж. Навлиза се в нов сифон дълъг 35.5 м, излизаме в голяма зала в началото на която има много красив водопад с формата на чаша. По нататък има още два пробити отдолу прага, които се намират в езеро с размери Зх10м. след това галерията продължава с влажен глинен под и недалече от края на езерото има два отвеса. През по малкият е невъзможно да се проникне и влизането става през големия. Слизането надолу се осъществява на камина с помощта на въже. Дълбочината му е 15 м, като в долния край се разширява в камбана. Двата отвеса служат като преливници, при повдигане на нивото на водата в близкото езеро. Това се вижда от дебелия слой глина, с който е покрита долната част на отвеса. След отвеса галерията е тясна и ниска, след 10 м. има отвор на пода в които се влива идващия насреща воден поток. Продължава се по-нататък, и не след дълго се излиза на галерия, перпендикулярна на посоката на движение. На дясно срещу водата се преодоляват три прага, първия с височина 2 м., втория с височина 1м, и третия 0.5м, стичащата се вода по тях, представлява красива гледка.
След езерото на горния етаж галерията продължава но вече суха. Височината е между 2-2.5м. а по пода има малки локви. На около 70 м. от двата отвеса има друг, на който светлината на прожекторите осветява дъното. След още 100 м. има нов малък отвес в дясно. Същевременно галерията се снишава и стига до тапа от дребни камъни покрити с кал. Поради липса на време не е правен опит за разчистване на тапата. Оставени са за друг път и отвесите водещи надолу и долния етаж. Общия сбор на картираните галерии и сифони е 461 м.
В ляво, срещу течението по реката пещерата продължава около 1300 м. Проникването с лодка в този участък е истинско удоволствие. Красиви куполообразни сталагмити, щитове, ребра и на всичко това човек се любува от лодката. Даже може да те хване морска болест, казват шегаджиите. Галерията лъкатуши непрекъснато. Ясно личат стари водни нива. фасетки има почти навсякъде. А еворзионните кубета, които в пещерата не са никак малко, са почти винаги с прави форми и ясно изразени.
Не по малко от 12 синтрови прегради, препречват езерото повечето от тях не се подават от водата, налага се слизане от лодката и прехвърлянето и в следващия участък. На много места трябва да се внимава, тъй като във водата има остри ножове и то покрити с вода, които могат да спукат лодката. По средата на водния път в тази галерия (не далече едно от друго) има обилно капеща вода от сталактитите. В други части на пещерата подобни явления не са забелязани. Дълбочината на водата варира м/у 1.20 до 2.50 м. Пещерата завършва със сифон. Богата на вторични образувания.
След сифона с/у течението има галерия с дължина 515 м. Пещерата е част от дренажната система на карстовите води на платото.
Подземната река на пещерата продължава подземния си път през изворната пещера Водопада (с дебит 20 л. сек.). Това е доказано с оцветяване на водата през 1988 г. по време на експедицията проведена през 1978 г.
За проникване в пещерата е необходимо подходящо облекло за водни пещери, добро осветление за 12 часа – карбидно или херметизирано и резерви към него, лодки, 10м. стълба или 15 м. въже.
Фауната е представена от 14 вида животни, от троглобионти са странично плуващото раче Nifargus ablaskiri georgievi, паякът Porrhomma profundarum, водната мокрица Trichoniscus garevi и стоножката Typhloiulus (T.)georgievi.
