Крушунски водопади (Маарата)
Това е най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати растителни и животински видове.
Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада.
Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки.
Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада.
Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.
Първото впечатление, с което може да остане всеки посетител е, че това място е като от филм за някакъв екзотичен остров.
В района са изградени много екопътеки, които Ви водят до местните забележителности.
Крушунските водопади са обявени за природна забележителност в Д.В. бр. 105/1995 г., с цел опазване на характерни геоморфоложки образования, животни и растителност с площ от 5,7 хектара.
Пещера Водопада
Пещера Водопада. Тя е дълга 1 995 м. но е достъпна само 150 м на вътре от входа, и то за спелеолози. Вътрешността е с оригинални галерии и труден за ориентиране лабиринт, туристите могат само да влязат в преддверието й. Галерията е покрита с бели образувания (наричат ги лунно мляко), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Водата, извираща от пещерата Водопада, си проправя път през скалите и пада от 20-метровите причудливи образувания в разкошния каскаден Крушунски водопад.
Деветашка пещера
Деветашката пещера се намира на 18 км. от село Крушуна (Крушунските водопади). Тя е една от най-големите пещери в България. Открита е през 1921 г. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм. Размерите й са огромни. общата и площ е 20 400 м2.
Входът е широк 35 и висок 30 метра и отвежда към просторна зала с площ 2442 кв. м.
– най-голямото пещерно фоайе в Европа. Височината на залата на места достига 100 метра. Изключително интересни са седемте отвора на тавана, през които прониква слънчевата светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Сякаш сте в църква, чийто купол е прорязан от лъчите на Слънцето. Най-големият от отворите е известен под името „Килика”. След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади.Рекичката пресича централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон на пещерата е сух и топъл и значително по-малък.Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името „Олтара”. Пещерата предлага забележително добри условия за живот – подходяща е за отбрана, има големи размери и естествено осветление, чиста речна вода.Вероятно заради тези предимства тя е била обитавана през седем различни епохи, а в древността е била култово място и е служела за светилище.
От 1967 г. Деветашката пещера е обявена за паметник на културата, а от 1996 г. е със статут на защитен природен обект от международно значение.
Заради размножителния период на прилепите от 1 юни до 31 юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (внесена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които внесени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.
В миналото пещерата е използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект.
През 1950-те е години е била използвана за съхранение на петрол.
Пещера Гарваница
От с. Крушуна (Крушунските водопади), вместо да се продължи за местността „Маарата”, се следват табелите за село Кърпачево. От там до пещерата са 3 км. Табели насочват туристите към местността. Пътят от село Крушуна през Кърпачево до пещерата е асфалтов и е в много добро състояние.
Координати на входа: N 43 12 42,8”; Е 25 02 52,7”; WGS 84.
Пещерата е с дължина 275 метра и е една от най-големите карстови пропасти у нас.
Пещерата е проучена през 1966 г, а през 1980 г. се поставят стълби, които позволяват туристите да достигнат до нея.
Влиза се по здрава метална стълба, по която се слиза до дъното на пещерата на дълбочина около 50 метра.
Входът на пещерата е много отвесен и за хора, страхуващи се от височини, разглеждането й може да се окаже проблем.
По пътя надолу се минава покрай малка пещерна зала с красиви скални образувания.
Галериите на пещерата са изпълнени с наноси от глина и кал, доносени от протичащите при дъждовете води, които се губят под земята, за да се влеят в подземните реки.
Около внушителният отвор на пещерата е издигната дървена ограда, която следва очертанията по ръба на пропастта, а наоколо са направени кътове за пикник с навеси, маси, пейки и условия за барбекю.
Пропаст Враница
Това е едно невероятно място, истински геологически разлом.Дъното й е богато обрасло с дървета и храсти, които пълзят по извисяващите й се стени. Скални тераси и прагове позволяват на буйната растителност да се изкачи още по-нагоре. Накрая зъберите й стават съвсем отвесни и надвисват над самата пропаст.
Урушка пещера
Пещерата е дълга 1 600 м. Изключително красива пещера с 25 м. денивелация, обитавана от прилепи. Пещерата представлява голям интерес за пещерняци изследователи като тя е трудно проходима, невероятно красива.Карстовите води от пещерата образуват бигорна тераса, от която се спуска най-високият водопад в околността (с височина около 20 метра). Намира се на еко пътеката между с.Крушуна и с.Кърпачево.
Бонинската пещера
Местонахождение и достъп:
Пещерата се намира на 2.5 км югоизточно от село Крушуна (Крушунските водопади), Ловешка област. Надморската височина на входа е 254 м. в Ю склон на Сливов дол, в периферия на Деветашкото плато, Среден Предбалкан.
История на проучването:
До 1972 г. е бил проучен само участъка до реката от Иван Личков. В периода 1974-75 пещерняците от клуб”Студенец” при тур. д-во “К.долина”, Плевен проучват и картират 2753 м., през 1978 по време на международната пещерна експедиция „Дружба’88” се картират 133 м. след полусифона по течението на реката. В периода 1985-87 пещерняците леководолази от плевенския клуб „Студенец” преминават четири сифона по течението на реката и изследват последващата галерия и картират още 461 м. и общата дължината на пещерата нараства на 4015 м. След 1990 г. същия екип преминава сифона с/у течението и проучва 515 м. С новите части пещерата достига сегашната си дължина – 4530 м..- 7-ма по дължина в България
Описание на пещерата:
Образувана е в долнокредни варовици – Деветашка варовита свита с аптска възраст от едноименния моноклинален хорст. Н.В. на входа 254 м.
Пещерата е двуетажна. Входа е с размери 7.5 х 3.8 м. Първия етаж е хоризонтална галерия с обща дължина 280 м. През летния сезон обикновено тя е суха, подът е глинест, на някои места покрит с чакъл и гравитачен материал, почти без образувания. В тази част скалите са силно корозирани и еродирани. Следват две зали една след друга. Сухи и пода им е покрит с глина. На около 25 м. от тях езеро с размери 15 м. дължина, 10 ширина и максимална дълбочина 4 м. То се преминава с лодка.
Забележка: Има години през които галерията е изпълнена с вода почти до входа.
На срещуположната страна на езерото има праг с височина 8 м. Когато е сух изкачването не е трудно. По-удобно е за него да се предвиди стълба -10 м. или въже около 15м. След изкачването на отвеса се попада в малка заличка с красиви но сухи синтрови езера с дълбочина 40 см. Красиви вкаменени водопади допълват интериора. Тука е едно от красивите места в тази пещера. След 30-40 м. се излиза на подземната река, от тук проникването става с лодки. В дясно по течението на реката след около 350 м. се достига до сифон. Сифона и следващите три са преминати през месеците юли, август 1985 г. от Илко Гунов, Милен Димитров, Валентин Чапанов и Александър Михов леководолази от пещерния клуб към Кайлъшка долина гр. Плевен. Първия сифон по доказания чрез оцветяване воден път към пещерата Водопадае дълъг 5.5 м и широк 3.6 м. Излиза се в малка куполо видна заличка с въздушно пространство 1.6м. След нея започва нов сифон с дължина 6м, излиза се в зала със синтрова преграда по средата и височина 30 см. Навлиза се в нов сифон с дължина 30 м., който представлява канал с дълбочина 8-9 м. От него се излиза в голяма просторна зала със серия от красивисинтрови прагове, някои от които са отворени отдолу, а през другите водата тече. По тавана има много красиви образувания целите покрити с калцитникристали, които при духане летят като скреж. Навлиза се в нов сифон дълъг 35.5 м, излизаме в голяма зала в началото на която има много красив водопад с формата на чаша. По нататък има още два пробити отдолу прага, които се намират в езеро с размери Зх10м. след това галерията продължава с влажен глинен под и недалече от края на езерото има два отвеса. През по малкият е невъзможно да се проникне и влизането става през големия. Слизането надолу се осъществява на камина с помощта на въже. Дълбочината му е 15 м, като в долния край се разширява в камбана. Двата отвеса служат като преливници, при повдигане на нивото на водата в близкото езеро. Това се вижда от дебелия слой глина, с който е покрита долната част на отвеса. След отвеса галерията е тясна и ниска, след 10 м. има отвор на пода в които се влива идващия насреща воден поток. Продължава се по-нататък, и не след дълго се излиза на галерия, перпендикулярна на посоката на движение. На дясно срещу водата се преодоляват три прага, първия с височина 2 м., втория с височина 1м, и третия 0.5м, стичащата се вода по тях, представлява красива гледка.
След езерото на горния етаж галерията продължава но вече суха. Височината е между 2-2.5м. а по пода има малки локви. На около 70 м. от двата отвеса има друг, на който светлината на прожекторите осветява дъното. След още 100 м. има нов малък отвес в дясно. Същевременно галерията се снишава и стига до тапа от дребни камъни покрити с кал. Поради липса на време не е правен опит за разчистване на тапата. Оставени са за друг път и отвесите водещи надолу и долния етаж. Общия сбор на картираните галерии и сифони е 461 м.
В ляво, срещу течението по реката пещерата продължава около 1300 м. Проникването с лодка в този участък е истинско удоволствие. Красиви куполообразни сталагмити, щитове, ребра и на всичко това човек се любува от лодката. Даже може да те хване морска болест, казват шегаджиите. Галерията лъкатуши непрекъснато. Ясно личат стари водни нива. фасетки има почти навсякъде. А еворзионните кубета, които в пещерата не са никак малко, са почти винаги с прави форми и ясно изразени.
Не по малко от 12 синтрови прегради, препречват езерото повечето от тях не се подават от водата, налага се слизане от лодката и прехвърлянето и в следващия участък. На много места трябва да се внимава, тъй като във водата има остри ножове и то покрити с вода, които могат да спукат лодката. По средата на водния път в тази галерия (не далече едно от друго) има обилно капеща вода от сталактитите. В други части на пещерата подобни явления не са забелязани. Дълбочината на водата варира м/у 1.20 до 2.50 м. Пещерата завършва със сифон. Богата на вторични образувания.
След сифона с/у течението има галерия с дължина 515 м. Пещерата е част от дренажната система на карстовите води на платото.
Подземната река на пещерата продължава подземния си път през изворната пещера Водопада (с дебит 20 л. сек.). Това е доказано с оцветяване на водата през 1988 г. по време на експедицията проведена през 1978 г.
За проникване в пещерата е необходимо подходящо облекло за водни пещери, добро осветление за 12 часа – карбидно или херметизирано и резерви към него, лодки, 10м. стълба или 15 м. въже.
Фауната е представена от 14 вида животни, от троглобионти са странично плуващото раче Nifargus ablaskiri georgievi, паякът Porrhomma profundarum, водната мокрица Trichoniscus garevi и стоножката Typhloiulus (T.)georgievi.
Река Осъм
Река Осъм се образува от сливането на Черни и Бели Осъм, като за нейно начало е приет Черни Осъм. Той събира водите си от връх Левски (Амбарица), в югозападната част на Троянския балкан, и местността Венците. Река Осъм тече в северна посока, като пресича северния склон на Старопланинската верига и Предбалкана. В средното си и долното течение силно лъкатуши и прави големи завои и осморки, откъдето е получила и своето име. Старинното й название е Осмос. Под „Деветашката пещера” по течението на реката е оформен уникален каньон. Напролет речните води предизвикват любителите на силни усещания. Там естествената природа предлага идеални условията за рафтинг. Ако се спускате с лодка по реката, ще срещнете водни костенурки, риби, птици рибари и чапли. Местността се обитава от специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони. Тук се срещат редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти, както и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Има диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Все още са запазени бухалът, скалният бял орел (змияр), големият ястреб.